На сватбата

Да.. ето, аз сум в бяло, цялата в коприна 
в косите ми блестят лъчи усмихвам се на всеки, но на сила и нещо в гърлото гори.
О, как шумно, хората се смеят, след малко ще пристигне той,
ще ме целуне и ще каже:
"Хайде мила, изтрий сълзите и бъди герой!"
О, не! Не мога! чувствам, че ще падна аз ставам с памени очи. Не го обичам! Чувате ли хора?
Един вик е мене се блъска и крещи.
Посрещам твоите очи... Да мамо единствено си ме разбрала ти,
настойчиво ме молят твоите очи:
"Недей, дете! Заради мен търпи"
Сред хората се движем двама окичени с целувки и цветя.
Усмихвам се единствено за мама, с каква надежда ме изпраща тя.
Едно дете към него приближава "Вземете" - казва тез цветя.
"Един човек ви пожелава щастлив живот с таз жена!"
Изтръгнах розите с вик, една бележка малка бяла лежи в ръцете ми без вик, без думи. С неговото име!
Най-хубавото име на света, което днес не трябва да повтарям, защото съм омъжена жена!!!