Из "Птиците умират сами"

Има една легенда за птичката,
която пее само веднъж в живота си,
но по сладко от всяко друго земно създание.
Още щом напусне гнездото си,
тя дири трънлив храст и няма покой,
докато не го намери.
Тогава запява сред безпощадните му клонки,
притискайки гръд към най-дългия и остър шип,
за да умре, извесена над своята агония,
надпява и чучулигата, и славея.
Възхитителна песен,
заплетена с живота.
Но целият свят притихва заслушан и
дори бог на небето се усмихва.
Защото най-хубавото се добива само с
цената на голяма болка...или поне така е според легендата.