Песен за града

Не искам повече да слушам
за зелените поля,
за безкрайните златни жита,
за селските тежки хора

Разкажи ми за прашните улици
там кьдето растях и се смях,
там кьдето бездомните кучета
безнадежно обикнах и с талпата се слях.

Кажи ми, че просякьт - онзи бездомният
е намерил утеха в града.
Разкажи ми за весели цигани
дето вечно вечерят с глада.

Искаш знам за гори и жита да ми пееш,
но вьзпей ми ти блокове, шахти, трьби...
Вьзпей ми ти всички човешки беди
за които човек няма как да мьлчи

За децата кажи дето бродят опьрпани
из задушните кръстовища
за жалките пари
на безмьлвните чудовища

Разкажи за старици с торби
дето жално витрините гледат.
И за тях е месото с пари,
а рьцете им вече треперят, уви.

За бащата останал без работа,
за жената отново сама,
за жертвите на магистралата,
за глада, за студа...

Знам че искаш да ми кажеш
за селянина станал вьв зори,
за птиците, цветята,
но стига! По-добре мьлчи.

И не ми обяснявай,
че с нивята сме всички закьрмени.
Тука хора живеят и мрат,
тука хора с димьт са откьрмени.

И трябва ли и аз да се дивя
пред някакви невиждани нивя
слад като тука срещам
и живота и смьртта!