На детето

        

Светлина проблясва в края на тунела,
и тръгваш с отворени очи,
душата ти към рая е поела,
за теб отварят райските врати!

А тялото ти в ковчег сковано,
цялото в свещи и цветя
и ридаене и плач се чува само,
рев на майка,на жена и на деца!

Едно момченце в ъгъла се свило
тъга огромна в сърцето му тежи,
очи със сълзи в ковчега впило,
ковчега в който татко му лежи!

Пристъпва бавно малкото дете,
отиде и прегърна своя татко,
Ах колко мъка само се чете
по личицето още гладко!

Защо така наказа го живота,
той е малък,има нужда от баща,
страшен и ужасен е обрата на съдбата
за едно момченце вече без баща!!!