Глад

Душата ми непокорната
пак болна легна.
Глад я мори, жажда я суши.
Стене и се мята, мята се и стене.
Самосдъвка се,
самосмели се,
самоизяде се.
Загорча й
и се самоизплю.
Не й стигна - 
захапа сърцето
(предпочитана храна)
А то, бедното - 
с белези-срупеи
от предишни набези,
с дълбоки рани 
от язви незараснали - 
Жилав боец!
Дъвка го, дъвка го...
схванаха й се челюстите,
от кръвта й прималя.
Легна изтощена.
Притихна.
Ох, притихна!
Сън дълбок заспа.
И докога ли?
Докато съвсем пресъхне,
докато съвсем изтънее,
докато се стопи.
Tоя пусти глад!