* * *

Доскоро мислех,
че несподелената любов може да те
направи единствено най - нещастния
човек на света.
Странно е как един филм промени
изцяло начина ми на мислене.
"Писмо в бутилка" ме накара да осъзная,
че дори и да не срещнеш взаимност в
чувствата си, ти си щастлив само затова,
че обичаш някой.
Самата обич те кара да се чувстваш пълен,
цял и толкова жив.
Когато нощем не мога да заспя,
лежа и си мисля за него,
вече не усещам тази разяждаща болка,
която само той би могъл да излекува,
защото това не е болка,
а подарък от живота и съдбата.
Подарък,
който ми дава възможност да
познавам и да подаря сърцето си на
най-прекрасния човек на света.
Дори и да знам,
че той не отвръща на чувствата ми,
това не намалява обичта ми,
а я прави още по-силна и по-пълна.
В сърцето ми вече няма място за ревност,
за егоизъм и сълзи.
Изведнъж всичко си дойде на мястото.
Отново намерих спокойствието,
защото разбрах,
че е грешка да се боря с чувствата си,
да се опитвам да ги изтръгна от душата си.
Напротив, открих,
че трябва да направя всичко по силите си,
за да ги запазя непокътнати,
да ги пазя от времето, от хорската завист и злоба.
Щастлива съм, че ги имам,
защото няма нищо по-хубаво от
това любовта да изпълва живота ти.
Имаше време, когато дълбоко в
сърцето си го обвинявах,
че ми е отнел всичко, но сега знам,
че всъщност той ми го даде.
Бях изпъллнена с болка и гняв,
вярвах, че за всичко е виновен той.
Сега му блогодаря за това,
че имам привилегията да го познавам,
че е част от живото ми,
и че само с усмивката си ме кара да се чувствам
най-щастливия човек на света.
Благодаря му и за чувствата,
които без него нямаше да съществуват
и които карат сърцето ми да прелива.
Благодаря ти, че те има, моя любов!