* * *

Животът ти е низ от разпилени мигове,
умрели някъде назад във времето,
и недокоснати.
Останалата пепел,
отново никога не се разпалва.
Загубеното си остава там,
където е непожелано.
А времето тече напред,
и те отдалечава.
Със теб си вземаш
само болката от спомена.
Тя отвътре пари,
и кара да събираш многобройните парченца,
от счупените си мечти.
Но ни едно си няма вече свое място,
единствено във спомена са цяло.
Със минало значение са те, отминало,
а Днес си винаги различен
от Вчера и Утре.