Самота

Не ме изоставяй,
моляте бъди до мен или поне ми
позволи да остана в твоя плен.
Знай сега душата ми,
като наранена птица,
коята бавно пада в мрака и
търси приятел,който неиде да я чака.
Тя бавно изминава своята
пътека,търсейки някаква
утеха,опитвайки се да
забрави всяка болка и тъга
породена от нейната самота
Но туй сарце raneno znae,
че това е неговата съдба
която обрекла гое на вечна
самота.
Дори да търси в необятните
простори с надежда някой
да и отговори,тя знае че

там неще намери тази красота породена от любовта!