На най-нежния Магьосник

Толкова ми се иска да ме прегърнеш, истински,
Толкова ми се иска да ме целуваш, истински,
Думите –ласки не са ми достатъчни,
Сякаш завинаги сме обречени,
Във виртуална любов да сме вречени.

Да целувам уста недокоснати.
Да жадувам ръце не прегръщали.
Нежност и желание подтиснати.
Нима сме грешали?
Че чувствата са измислени?

Душата ми към теб е устремена!
Вземи я!
Така е наранена!

Къде си, Магьоснико, мой
Ела и донеси покой,
Във чувствата объркани,
Във мислите разбъркани.
Ела!