Когато падне мрак

Когато навън падне мрак
и черната нощ ме обгърне
там нейде, в душата ми пак
един по един ще разгърне
споменът светъл за теб
моите чувства горещи
тъжно догарящи пак
сякаш са восъчни свещи

Споменът светъл за теб 
винаги ще се събужда
първо от черната нощ
после от моята нужда
не някои лудо след мен
от жалост и скръб да тича
а просто съвсем открквен 
да каже, че ме обича

Аз мразя, когато денят
нощта да измества започне
и радостта от сънят
отива си лека, полека 
и всичките мои мечти
изгарят с последно дихание
а аз съм принуден, уви
да понасям това наказание
и вечно да ме боли
как полека денят ме топи
но и дава ми малка пътека
че през нощта във мечти
и в съня си намирам утеха.