Интернет празнота

Зная ,че няма напред,
но не мога да забравя очите ти,
не мога да забравя устните ти,
и косите ти, в които искам да заровя пръсти.
Защото ти обещах да съм ти просто приятел -
там в интернета...
Но те видях ...
И времето спря за мен,
защото вече исках да протегнеш ръка и да ме докоснеш,
да пошепнеш нещо мило с лице в косите ми.
И да забравя обещанието си, че няма да те обикна...
И по добре е да те оставя да си тръгнеш...
защото не мога да ти бъда просто интернет позната.
И ще остана отново в своята интернет празнота...