Словесния ми портрет
От една добра позната 198?г

Със завистта човешка как да се пребориш,
когато срещаш в своя ден
фалшиви, лицемерни хора
от тях ли трябва да си победен?

Ти все по своята пътека тичаш
и гониш времето, нали,
в живота трябва някой да обичаш
и винаги за нещо все да те боли.

И винаги със себе си се надпреварваш,
догонваш все звезди и светове,
посоката със птиците сверяваш
към висините да те изведе.

На времето стрелката бързоходна
сигнален лъч във слънчевия път.
Но никога във поза безизходна
не си заставал ти на кръстопът.

Ти все по своята пътека тичаш
и гониш времето, нали,
Ако престанеш да обичаш
край тебе всичко ще се изпепели.