СНИМКА

Имам си на екрана снимчица любима
с усмивка загадъчна недоловима
с дрешки розови или пък червени
много топлина поражда тя във мене.

Ще си я пускам когато си поискам
и ще си те гледам колкото си искам
красотата затова е сътворена
за да радва цялата вселена.

Виждам млада чаровна жена
едно от най-красивите цветя
способна да възпламени такъв пожар
че човек на себе си да не е господар

Откак в живота ми се появи,
нов вълшебен свят пред мене се разкри
и в гърдите ми наистина пожар бушува,
без красота животът не може да съществува.

Любов и мир в душата ми цари
щом се събудя рано във зори
и усетя как мислите ни заедно летят
а писмата ни едно към друго се стремят.

В утринната хладина
сгрява ме за тебе мисълта
запленен съм от твойта красота
явно винаги ще стават чудеса.

От слънце по-добре ме сгряваш ти
щом сетя се за твоите очи
топлината ти към мен лети
о моля ти се миг, поспри

В сън безмерен ме понесе,
с душата си красива ме плени,
на остров топъл ме отнесе
и с нежната си светлина ме озари.

От колко ли време насам
за мене си прекрасен блян
и дори със тебе да не сме във чата
с видения пълниш ми главата.

Като приказната фея на страстта
превърна ти във слънчев ден нощта
мечтая в скута ти унесен
да вкусвам нежната ти песен.

Искам и това да бъде вечно
да ти се радвам мълчаливо безконечно
винаги по нещо ново да откривам
и жадно с погледа да го попивам.

Аз преди да те открия
стихчета не пишех особено пък тия
но вълшебството ти като вихър ме понесе
и това безкрайно ми харесва.