Спомени от Ахтопол 2002
11.08.2002
На Еми

Зареян между земята и небето
носейки се леко далеч навътре във морето,
римички ми идват от къде ли ей така
и редят се като вълна подир вълна.

За рачета в искрящи дълбини
хукнали подир морските звезди,
за пурпурния залез над скалите
и за лунната пътека към звездите.

За краткия следобеден дъжд
излял се на плажа изведнъж,
и превърнал всяка хубавелка
в манекенка от мис “мокра фланелка”.

За нежността на стройната вълна
в страстта й с твърдата скала,
можеща с милувки да те омагьоса
и после със целувки да те шамароса.

За фара на Ахтопол помнещ бури не една
но запазил легендата от древни времена,
за силната любов на местна хубавица
полетяла към сина на боговете като птица.

За кея стар с лодки на рибари
над морето всевластни господари,
окъпан в пухкавата морска пяна
искряща сутрин от слънцето обляна.

За Аркутино и Ропотамо
с всичко хубаво накуп събрано,
с лилии прекрасни и достойни
да кичат гръдта на хубавици знойни.


За мястото очарователно където
р.Велека слива се с морето,
и в топлата прегръдка на вълните
делфини се прескачат до насита.

За Резово с граничната река
и залива без никаква вълна,
ширнал се като водно огледало
където сякаш времето е спряло.

За момиче в рокля с цвят червен
и отдолу нежна кожа с бронзов тен
над сметки дебит, кредит свело чело
пред данъчното старче побелело.

За пясъчния замък на брега
съграден за специална приятелка една,
и превърнат от буря през нощта
в археологическа разкопка под вода.

За топло островче накрая на света
и дрешки от смокинови листа,
където следващия си живот (поне)
да сме с девойката от горния куплет.

Да но не е само това за римите причина
и още нещо друго като че ли има,
известните поети за това са били големи,
защото всеки имал е за муза свойта Еми.