Стаята позната

В стаята позната пак седя сама,
мисля си за теб, за любовта изгубена!
Чувствам, че изгарям от самота,
че те няма и няма да те има вече никога!
Усещам как в очите ми пълзят сълзи,
как с луда скорост сърцето в гърдите ми тупти!
Мислех, че с теб съм нещастна и нямам път в света,
а какво се оказа сега ?!
Сама те прогоних от своя свят,
а сега те искам - но срещам само мрак!
Какво чувствам аз сега?!
Сама не мога себе си да разбера ...
Любов и омраза в мен се преплитат,
мислех си аз, че чувствата отлитат,
а сега се оказа, че в мен те преливат!
Седя сама в стаята позната,
втренчила поглед в снимката наша.
Изпитвам, честно казано, в този миг страх,
че безвъзвратно изгубих любовта,
знам, че аз така пожелах,
че плача единствено от своя вина...!!!