* * *

Мечтах за теб аз дълго време,
а времето превърна се в сълзи.
И все те нямаше до мене
и все по-силно почна да боли.
Прегращах те насън и те целувах,
но будех се от студ и самота.
И много мил и нежен те сънувах,
но всъщност всичко е било лъжа.
Аз само чаках да те срешна
и да погледна в твоите очи.
Да те докосна и да ти кажа нещо,
но не това си искал ти.
Въртях се в кръг от самотата-
ти все мълчеше щом си с мен.
Убиваше ме бавно самотата,
а ти оставаше далечен и студен.
Събудих се измръзнала от болка,
изчезнал беше ти от моя сън.
И от кръга с последна обиколка
избягал беше някъде навън.
Не се сърди, аз просто досега не знаех,
че те е страх от моята любов.
Любов, която аз така мечтаех
и за която ти не си готов.