Една душа ранена

Навън е слънчево, а в мен вали.
Денят е весел, а сърцето ме боли.
Душата ми самотна и наранена
се лута някъде и търси теб.
Покой за миг не си намира
та във мене всичко е във лед.
Сълзите ми – на прага да заплача,
но аз ги сдържам – правя се на силна,
ала то, сърцето ми диктува
И да се противопоставя съм безсилна.
Защо ли болката е тъй голяма?
Дъшата ми, сърцето ми 
защо са тъй ранени?
Защо ли съм така безсилна 
пред Вселената Любов?
Душата ми, сърцето ми 
те вече са сломени!
Навън е слънчево,
а в мен вали.
Денят е весел,
но душата ми скърби!

07.02.2004г.