Една страшна зимна вечер

Зима е!
Усещам мрака…
Аз чувам стъпки ледени след мен..
Какво да правя?
…Никого не виждам!
Дали сънувам?
Не!Това не е кошмар!
Обръщам се назад,но няма никoй,
сама съм в нощния простор..
прибирам се в една вихръшка развилняна.
Но тези стъпки?
Спирам се отново..ала няма никoй..
С бързи стъпки,запъхтяна,
със страх незнаен в мен самата,
продължавам все нагоре по байра…
Но какво със мене става?
“Имам малко път до нас, ще стигна…та зад мене няма никoй”-
отвръшам си с едва чъваем глас.
Но стъпките отново се засилват 
и сякаш някои бяга в този миг..
Какво да правя тичам с него…
в едно със стъпките се слях…
аз мисля си “ще полъдея” 
И дъх не ми остава чак…
Страхът ме завладя напълно.. 
И чак не помня как стигнах си до нас…
Но точно щом прекрачих прага,
една ръка ме сграбчи…
Не можех повече да мисля…
дори не можех и да изпищя…
бях сигурна ,че тук живота ми завършва…
Тогава ангелският глас ми заговори…
За миг утихна всичо,за миг живота спря,
за вечност щастието се засмя!
Дойдох на себе си след кратко време 
и със сълзи промълвих:
”Това си ти?Защо не отговори?
Защо си замълча?До смърт ме ти изплаши?”
Ах,таз ужасна зимна вечер,за миг помислих,
че не ще да продължа напред…
А тоз немирник ,дето ме уплаши…
сега щастливо двамата живеем 
И на онази страшна зима си се смеем!!!

23.02.2003г.