Мразя живота

Търсеща , жадуваща пространство,
Но открила нейде свое тайнство.
Душата се пресели да живее
И не иска вече да дивее.
Иска тя покой и тишина.
Иска да живее в тъмнина.
Странно-аз мразя тъмнината!
Обичам само светлината.
Но уви подвластна пак на болката и самотата
Не избирам аз живота, а смъртта!
О, да аз мразя си живота!
Аз мразя всяко кътче в него.
Какво ми дава той, че да го обичам?
Болка, сълзи и страдание.
Мъка, тежест и неосъществимо желание.
Желание за да го обичам нямам 
и никога не ще да имам.
За какво живея? 
За да плащам чужди грешки?
Не това не е за мен…….
Защо ли животът ми не бе за ден?
Да, толкова ми стига.
Днес съм жива утре не !
Тъй сърцето ми желае.
Аз не искам да живея!
Простете всички, които ще ви заболи ,
но това са моите мисли и мечти.
Животът носи ми единствено разочарование.
Животът дава ми болезнено страдание.
Как?Как живота да обичам?
Как да вярвам и да му се вричам?
Не никога! Животът е ужасен!
За сетен път – дори с ръка на сърцето 
И причинявайки болка на момчето…….
Аз си мразя живота …..
Аз си мразя късмета……

24.07.04г.