Песента на флейтата

Душата му е толкоз крехка!
Слушам песента му нежна!
Свири той туй хубаво и благо,
тъжна болка лъха от душата…
Човекът! – Аз дори не го познавам.
В съседната стая той се намира.
Музиката му ме грабна още в първия миг.
А флейтата говори нещо тъжно:
Тръгна си любима, 
сам ме ти остави, 
днес за теб тъжа,
 но ти не знаеш за това.
Защо отиде си любима?
Днес те вика моята душа!
Тръпне като птичка моето сърце, 
чака да се върне и малкото дете.
Защо напусна ме любима?
Тъжен, тъжен аз съм знай.
Пак за тебе свиря както в миналите дни.
Мила моя - ти знаеш, че си те обичам …
Защо напусна ме любима?
И тъй си свиреше човекът…
Тъжната мелодия звучеше…
В мен сърцето бавно си туптеше,
 а сълзите някак си напират.
Тази песен ми хареса,
 макар да бе с начало тъжно и печален краи…
А човекът пак засвири…, флейтата запя…
Тъжна песен, тъжен зов!
Бездомна обич, живот суров!

03.08.2004г.