Смърт

Нощта е черна.
В небето не проблясва ни една звезда.
И луната се е скрила нейде в бездната тъма.
Излизам аз навън като обезумяла
и като самодива в бяла дреха аз се нося във гората.
Търся нещо, но не зная що е...
Търся теб навярно!
Изведнъж пред мен се спира черна сянка,
доста страшна, ала аз не се уплаших.
Дяволът ли беше стрестнал мойто мъртво тяло
или ти прощаваше се с мен на моя гроб студен?
И от небето дъжд заръмоля, нима?
 Да! Това са твоите сълзи горчиви.
Сега любими грешката си осъзна 
И разбрал си колко ме обичаш…
Но е късно!!!
Смъртта те изпревари и ме отвлече, завинаги от теб.

………Сбогом мили и... прости ми.…….. 

03.02.2001г.