Спомен далечен

Онази нощ със мен беше ти .
Онази нощ потънала в мечти.
На дансинга тъй влюбено играхме,
а вън красиви думи си шептяхме.
Онази нощ красиво беше всичко 
И луната, И звездите,
И сърцето, И очите...
Онази нощ не ще я никога забравя.
Кристална ваза
пълна с капки от росата
цветна също колкото дъгата.
Ах, спомени прекрасни,
правите ме тъй щастлива.
Нищо, че денят,
във който ще те видя
много той далче е.
Аз незнам кога!
И пълня се със болка,
И плаче моята душа.
В миг един усещам те до мен,
а в друг – не помня този ден.
Споменът сега ме топли,
о, скрити вопли, скрити вопли.

 07.06.2004г.