Зов за помощ

Емилия и Андрей са много добри приятели от дълго време.
Еми е с една година по-малка от него,но това никак не ги бъркаше.
Винаги,когато можеха се събираха,обсъждаха проблеми,смееха се, 
плачеха,просто се радваха на живота.Всеки би завидял на такова приятелство между тийнейджъри.
Беше лято,сезон за велики развлечения-любимият на Андрей.
Неговата страст бе плуването.На Еми това не и допадаше особено,
защото не бе добра плувкиня,но се радваше,когато Андрей е щастлив.
Един ден тя получи писмо от леля си,която живее на морето,като я 
моли отиде за известно време при нея.Така се наложи нашите приятели да се разделят за малко.
След 2 дни Емилия замина.Андрей пък отиде при баба си в едно съседно градче.
Всеки от тях си прекарваше весело и хубаво.На следващата седмица 
Еми получи писмо от Андрей,с което доста я зарадва: -"Здравей Ема 
след 3 дни с родителите ми идваме на море”!
При това очите и грейнаха,а нейното  лице направо засия.Макар,че иътя след 
5 дни се връщаше у дома,знаеше,че ще си прекара весело оставащото време.
Когато говоря за тях дори им се възхищавам,мисля си,че ако те бяха приятели 
в любовен план,може би нямаще да са така привързани един към друг,но незнам…
Дългоочаквания ден и за двамата настъпи,а срещата между тях бе толкова красива,
че всеки би им завидял.
На следващия ден отидоха заедно на плаж.Родителите на Андрей приемаха всичко 
напълно нормалкo,понеже двете семейства бяха доста близки.Морето беше бурно,
Еми я беше доста страх,но нали бе в сигурни ръце - се престраши и влезе във водата.
Плуваха доста….
Изведнъж на Емилия и прилоша, и за почна да се дави,не можеше да извика на 
Андрей,защото той бе доста по-далеч от нея.С напразни опити се опитваше да се 
измъкне от лапите на водата,но не успя и започана да потъва.За щастие точно в 
този миг я забеляза Андрей и се запъти към нея.
Бяха на доста дълбоко място и всичко беще тръдно за него.Той си пое дълбоко 
въздух и се гмурна…търси,търси,но напразно.Така още 2-3 пъти ,но отново без следа.
Тогава изпадна в паника,незнаеше какво да прави И отново се гмурна.За щастие я 
видя и се запъти към нея.
Незабавно я изкара на брега И там майка му се погрижи за нея.А тя беше лекар в 
извесрна местна болница.След големи усилия Еми диоде на себе си,но се наложи 
да я отведът в болницата.
Видът и бе много особен.За Андрей това беше шок,той стовари цялата вина върху 
себе си и това не му даваше покой.Когато приеха Емилия в градската болница,
Андрей изчезна… Целият ден не се прибра,чак късно през нощта,не вечеря дори,а направо си легна,
беше съкрушен.
За разлика от него Еми се възстановяваше бързо и след 2 дни я изписаха.
Когато я видя Андрей в очите му пробляснаха радостни сълзи,а Еми го гледаше с наслада.
От тогава нещата между тях се промениха.Те се прегърнаха и после една целувка ги прати в 
небесата.Та това приятелство завърши доста красиво,защото 5г. по-късно Емилия И Андрей 
се ожениха И сега,ако ги видите колко са щастливи……..

09.06.2004г.