Страх

Ти навлезе в живота ми 
без сама да го искам.
Почука на вратата на сърцето ми
и аз ти отворих.
За мен беше неканен гост 
незнаех защо идваш.
И сега незнам какво да правя!!!
Дали да те пусна в най-скритото
и красиво място на душата ми, 
или да ти покажа изхода 
и да затворя вратата?
Дали да ти повярвам?Това е въпроса?
Ако ти повярвам ще ме нараниш ли?
Ако те изгоня ще съжалявам ли?
Защо ме е страх да повярвам?
Защо ме е страх да …обичам?
Защо в душата ми болка лежи?
Болка, която не иска ново начало…..
Рана, която все още кърви…
Рана, която силно боли.
Дали да се спусна по вълната на живота 
и да се радвам на мига
или да приключа всичко сега?
Сърцето ми ме кара сляпо да ти вярвам,
ала разумът е раздвоен…..
И от това се страхуавм…
И на кой да повярвам ?
И на кой да простя?

Надя 17.07.2004г.