Спомен

И ето аз все още помня,
и спомена ме води за ръката,
как едно момиче беше с мене,
с мен в сърцето и в душата.

Но спомена е лош за мене,
защото ми напомня той за времената,
за времето когато беше с мене,
едно момиче на земята.

Ех спомене ти мой красив,
тъй хубав и ужасен,
ти спри за миг поспри,
и недей ми мъчи повече душата.

Но спомена е жив за мене,
живее в моята глава,
и колкото и аз да стена,
не ще да бяга той току-така.

Защото спомена ме топли,
и напомня тези времена,
в които бях с тебе,
и прегръщах те в деня.

Но ще чакам аз да дойде ден,
ден в който възроден,
ще поема пътя нов,
пак изпълнен с любов.