Пътека

Минавам кротко по една пътека.
Началото и нейде, 
некъде от близо два-три века. 
Вървя по нея от отдавна. 
(но мярката май не е меродавна!)

Макар неравна, по-скоро кратка,
в средата нейде,
некъде сега намирам я за гладка.
Понякога присядам за отмора.
(e, мярката май е във мотора!)

Пристъпвам бавно и полеко.
Краят нейде, 
некъде напред, не е далеко.
Да тичам веч не е по мойте сили.
(и мярката май не е във мили!)

Пътеката се вие, тук-там кръстопът.
Къде ли нейде, 
некъде и кривна от правилния път.
Случва се плътта главата да размъти.
(но мярката май не е във пъти!)

Стъпват натежалите крака. 
Зад мене нейде,
некъде следи оставят във прахта.
Не ме научи на пълзене бремето. 
(и мярката май не е във времето!)

Камъче настъпя остро и боли.
Страните нейде,
некъде закачат трънчета, бодли.
Но струва си да минеш по таз пътека.
(и мярката е да намериш в себе си човека!)