Тя

Вечерните сенки се спускат покрай нас,
но ти виждаш само нейната усмивка,
а мен държиш за ръка, нежно ме гледаш
и лееш пак поток от думи за нея,
все за нея, пак за нея - аз немея.

Океан от непознати хора край нас.
Ти и аз. Ти пак говориш ми за нея.
Ти обичаш нея, аз за теб копнея.
Сълзи очите ми пълнят, но немея.
Да можех сърцето си да ти излея!