Маски. 

        

 Пред мен, едно море от хора.
Те движат се като вълни огромни.
Едни притичват, други ходят.
Едни намръщени, а другите чаровни.
Едни брутални, а пък другите прилични
и всичките са толкова различни.
Мома красива, но фалшива.
Младеж атлет, но без късмет.
Жени чаровни, но отровни.
Мъже с бизнес преуспяли,
с души напълно загрубяли.
И старци, баби побеляли
с пенсията оцеляли.
Децата даже, нахитряли
си тичат, нищо не видяли.
Красиви думи, комплиманти,
признания, лято на ленти,
пари, екстаз и отчаяние,
закани, празни обещания.....
И Бог ги гледа и не пита,
пресява ги със своето сито.
ЧОВЕЦИТЕ, сега къде са
в тълпата с хиляди окраски?
То просто е и много ясно,
това са само МАСКИ.....маски.....