Пътека във Времето

Беше лято, бяхме млади,
бяхме смели, бяхме благи,
бяхме нежни, както са цветята,
бяхме втренчени във небесата.
Бяхме се залисали във себе си,
бяхме се загърнали в мечтите си.

Аз се бях затворил вътре в мене си,
ти се беше вкопчила във тебе си!
Безсилни бяхме пред съдбата си,
затворрени във своите души,
но приехме самотата си
и стояхме със затворени очи!

Ден след ден - низаха се дните,
лятото течеше час по час,
леко попритворих си очите,
защото осъзнах към тебе чувствата си аз!

Влюбен бях, чак до полуда,
сляп и глух за всичко,
просто с тебе исках аз да бъда
и не исках просто друго нищо!

Но те гледах само през малката ключалка,
заключваща моята душа,
виждах аз далечната ти сянка
и по бузата ми стече се сълза!

Нещо сви сърцето ми,
спря то за минута да тупти,
скрих се плахо зад лицето си,
защото срещу мене беше ти!

Стоеше там пред мене непозната,
но навяваше ми спомени предишни,
исках да ти кажа аз "Обичам те",
но думи нямаше - бяха някак си излишни!

Без да мисля - скочих аз, целунах те,
после леко дръпнах се назад,
казах ти в очите че те искам,
и опитах твоите устни пак!

Ти остана си безмълвна,
каза само лекичко "и аз",
душата ми от радост беше пълна,
просто вече чувствах се у нас!

Безкрайно много те обичах,
беше моето любовно омаяние,
моят райски ангел беше ти,
но настъпи поредното разочарование,
защото времето на километри щеше да ни раздели!

Но влюбен бях във тебе,
нямаше на времето да се предам,
моето е само мое -
нямаше на никoй да те дам!

Исках си те само с тебе,
исках да си само с мен,
но времето и дълго си е време
и дойде онзи тъжен ден!

Далеко беше ти,
далече - разделена ти от мене,
видях за миг твоите очи
и чух сърцето си да стене!

Но чаках аз насред пътеката,
свързваще наще две души,
чакам сам и още чакам,
при мене да се върнеш ти!!!

посветено на Даря Николаева Тимнева(Стара Загора) ..от Петър(Троян)