“Петелът пропя и възвести часа,
когато идва Онази , с пръсти от рози
Вее утринен вятър и още свети една
звезда, която ще угасне по съвпадение,
заедно с твоите очи…”
Донесоха му пиле на обяд
И някой му посвири на пияно
Лула изпуши, гледа “Хубав свят”
И пи студена бира с много пяна
Доведоха му курва вечерта
Която в полунощ неуловима
Изчезна като евтина мечта
И спа до изгрев слънце с още трима
Събудиха го с песен сутринта
Облякоха го в чисто нова риза
Изяде три чинии със юфка
Тогава чу свещеника да влиза
Човекът каза: “Нищо не дължа
Не се разкайвам и не съжалявам
Да вярвам в бог сега ще е лъжа
С която своя страх ще заблуждавам
И той пристъпи в стаичката сам
Да изиграе сцената със стола
Една стена превърната в екран
И публиката в него взор забола
Човекът каза:” Аз не бях щастлив
Съдбата си да впрегна не успявах
Животът ми бе зид студен и сив
И аз със чужда кръв го оцветявах
Тогава знаех че не съм щастлив
Но истинската болка не приемах
Аз можех само да се чувствам жив
Когато нечий друг живот отнемах
И знам щом тази пагубна искра
Скования ми труп след миг прониже
Там скрит зад огледалната стена
Ти устни от възбуда ще оближеш…