Среща..

        



Влизам в залата,а там ме чака Той!
Един двуметров,син гигант,който ме гледа от високо и ме приканва.
Затягам бинта на ръцете и краката и го поглеждам под вежди.
Надявам се поне малко да го сплаша, 
но Той продължава да ме гледа от високо и да ме вика...
да ме приканва да започнем двубоя.
Да започнем един двубой,който може да продължи цял живот...и пак да няма победител.
Пристъпвам бавно към него и се опитвам да го разуча,
но Той е толкова безразличен към това което правя,че чак ме плаши.
Тръгвам към него и се опитвам да се настроя психически за предстоящия двубой,
но колкото и да опитвам да прогоня страха обзел сърцето ми толкова повече той ме обзема.
Все едно,че цялата съм изградена от малки молекули страх.
Ако сега не успея да се изправя срещу него...после може да е прекалено късно.
Тръгвам с вярваща стъпка и нанасям първия удар...замахвам със всичка сила....
опитвам се да го сваля с първия удар...,но той само залита назад и се хвърля към мен.
Отдръпвам се и обмислям следващия си ход...мисля и мисля и мисля...къде моЖе да е слабото място...
къде ще го заболи най-много....мисля.Засилвам се и нападам пак...ритам го в главата,в корема,
в краката...усещам как краката ми омаляват...Почвам да блъскам със всичка сила...
ритам с крака...удрям с ръце,но той само се клати назад и напред.
Задъхвам се...навеждам се напред и първата капчица пот се плъзва по челото ми,
после по носа,по брадичката и пада тежко между краката ми,които треперят от болка...
от умора...от страх може би.Изправям се...чуствам се толкова уморена...,
а той стои все така спокоен и все така ме гледа от високо,а това така ме вбесява.
Затварям очи и се опитвам да дишам равномерно...затварям очи.
Внезапно сякаш незнайно от къде в мен се влива сила...неодържима сила...залива ме,
обгръща ме...сякаш получавам второ дихание...сякаш се раждам отново.
Отварям очи и го виждам насреща...все едно ми се надсмива от високо...предизвиква ме,
но незнае с кой си има работа.В част от секундата като буря в мен се надига неубоздан гняв и яд.
Засилвам се и с крясък нападам.В главата ми преминават обиди,
болка,сълзи,самота,предателство,лъжи!
Удрям с такава сила,че още малко ще го размажа.
Сещам се за цялата болка,която са ми причинили...удрям..
сещам се за всичките обиди които съм преглътнала и подминала...
удрям по-силно...сещам се за всичките изплакани и пролети сълзи напразно...
удрям...удрям толкова силно...кръв се стича от бинта...капчици кръв падат на пода..
върху краката ми,..върху кимоното, а аз продължавам да блъскам.Сещам се за всичките 
самотни дни и нощи,които засилват болката повече...удрям..удрям...сещам се за предателството..
за всеки който съм обичала,а той ме е предал,за всеки,който ме е лъгал в очите...
удрям и удрям и удрям и пред очите ми пада червена мъгла.Опитвам се да я махна...
тя не се маха..виждам само кръв,лъжи,болка,предателство...той отдавна лежи на земята,
но аз продължавам да го ритам с всичка сила.Изведнъж някой ме дърпа и ми казва,че всичко свърши,
че аз съм победила,че аз издържах,но аз само гледам треперещите си и окървавени ръце и се 
опитвам да разбера какво е станало.В един миг червената мъгла се разкъсва и виждам синия 
двуметров чувал паднал на земята да се въргаля в кръв и пот..и целия намачкан и сякаш 
осакатен за цял живот.Аз ли направих това?..не мога да повярвам.Обръщам се с невярващ 
и невиждащ поглед назад,а треньора ме потупва по гърба и ми казва,че съм направила добра
 тренировка...,но това не беше тренировка...не и за мен.За мен това беше двубой на живот и смърт...
беше въпрос на оцеляване..и аз оцелях.
Махам бинтовете бавно от ръцете си,но боли...слепнали по ръцете ми от кръвта едва се развиват.
Отивам до синия чувал и с неподозиращи сили успявам да го изправя.Чуствам се като пребита.
Падам на колене на пода и почвам да го търкам и чистя.Готово.Вече мога да напусна своето бойно поле...
та нали аз съм победителката...нали аз победих страха,болката,самотата,лъжите,предателството и сълзите.
Стигам до вратата и се обръщам...покланям се и излизам заднешком.Затварям вратата и се обръщам и 
се сблъсквам отново с...омразата и със всичкото зло.
....Битката още не е свършила....