***

        



Пясъчен часовник счупен лежи
така безпомощен на пода
и сякаш нещо във въздуха тежи
отеква като гръм тежка нота.

Навън в нощта куче злобно вие
сянка в тъмен ъгъл се крие
колко пуст града изглежда само
и листата как падат по улиците вяло.

Къщите и те опустели внезапно
сякаш времето се връща обратно
сякаш дъжда нагоре вали
сякаш назад се разбиват всички вълни.

Сякаш се виждам отново в твоите очи
и се връща времето в което от всичко ме боли
връщаше се времето в което имаше сълзи
времето в което сълзите бяха кървави.

Но аз не искам това време
то е минало вече за мене
изчезнаха отдавна в мрака на нощта
всяка болка и всяка кървава следа.