Аз знам

Аз знам на този свят баща си имам,
но със сигурност това не беше ти!
Когато вечер вкъщи се прибирам
теб те няма.С мама ти остави ни сами.

С вперен тъжен поглед в тъмнината
аз търся моя мил баща,
но виждам само па тъмата
и онази моя мъничка сълза.

После търся те в небето,
но и там не те откривам.
Защо заряза си детето??
...с усмивка мъката прикривам.

Мъча се да те намеря,но те няма.
Къде си татко мой жадуван?
Да не си потънал в помийна яма
открадвайки мига от детството бленуван?

Мигът когато моя мил баща
ще мога да помоля за съвет.
Да е до мен,да подаде ръка,
да ме упътва в живота занапред...

Ала моя скъп баща не мога да открия
и отново с сълзите съм се скрила.
Тъгата от душата си се мъча да изтрия,
че съдбата само с майчица ме е дарила!