Чувам

Чувам как навънка хората се смеят,
весели и тъжни песни как се леят.
Как звездиците в небето пак искрят,
как слънцето отново води ни денят.

Чувам как растът цветятa,
как умират чувтствата в душата.
Сълзите бликащи от моите очи
как попиват в червените коси.

Чувам стъпките ти бавни
и движениятя леки, плавни.
Чувам как се спуска здрач...
и долавям тъжен женски плач.

Чувам паяк, паяжината си как плете.
Пoсле весел смях на мъничко дете.
Чувам звуците на любовта
мъничко след тях и радостта...

Ала след това плахо отварям очи
и усещам само парещи сълзи.
Едно едничко нещо вече чувам -
щастието как жадувам!