Дървения мост

Нима живота се оказа толкоз прост?
Теорема толкова елементарна!
Към щастието преминаваш дървения мост,
а към мъката - пътека лъчезарна!

А с времето дървото гние,
с щастието също е така!
И време е да се замислим ние...
колко малко помним радостта??

За дни говорим, или за години?
И за минути можем да забравим,
ако не я овековечим в рими
и капчица за себе си не ще оставим!

Защо устроен е така човека -
без да мисли от красивото се блазни,
и тръгвайки по лъчезарната пътека
цял живот да е с очи от мъка празни?!