* * *

Изминаха се три години,
откакто промълвих
"прости ми".
Деня кога отмина - не разбрах,
в който за последно те видях?

И в онзи ден умрях,
а всъщност жива бях!
Но не разбирах за какво живея,
щом за нищо вече не копнея!

Сега се радвам на сълзите
Само те целуват ми очите.
Щастлива съм че вън вали
и ситни капки галят моите коси.

Плахо наблюдавам как,
дъжда превръща се във сняг,
че времето е тъй студено,
когато всичко в мене е сломено...