Конете куци

Аз виждам цялата тъга 
в душите ни страдални.
Ала да помогна как сама
на тез съдби печални?

Вървя напред, злочеста.
Задавам хиляди въпроси,
с дявола отново имам среща
душата милост да изпроси.

Ала вече трудно даже ходя.
Всичко в мене ме боли.
Из безкрайните пътеки бродя
и дъжд над мене пак вали.

Мечтите неусетно в мен се сриват.
Не мога да вървя. Боли!
А конете куци ги убиват-
не бих могла да продължа, нали?