Най-празния човек

Ти знаеш ли какво е да се задушаваш
всеки път, когато те боли?
Не! Ти можеш само да раняваш 
и да гледаш чуждите сълзи!

Ти знаеш ли какво е да ревеш,
когато стане болката непоносима?
не е ли време вече да поспреш 
с тая злост непожалима?

А знаеш ли какво е да ти бъде жал
когато в мен страданието ти говори?
Не! Доброто още май не си познал
и никой нищичко не би могъл да стори.

И винаги ще бъдеш ти такъв.
Красивото да видиш, май не си успял?
Но ще осъзнаеш, че животът ти е блъф
щом какво е красота не си разбрал!

Единственото, за което съжалявам,
и за това не се намира лек,
е туй, че аз отдавна те познавам-
теб - най-празния човек!

Та ти в мене злобата заключи,
но поне доброто аз видях.
А ти какво получи?
Така и не разбрах...

Примирих се - станах зла.
Но поне не е по моя воля.
Видяла съм какво е добрина
и за нищо вече няма да те моля!