Не съм такава

Ти казваш, че съм най-щастлива,
че сред жените много съм красива,
но убеден ли беше казвайки това?
Не разбираш ли, че визията е лъжа?

Привидо се усмихвам постоянно,
хумор проявявам непрестанно.
Винаги облечена ефектно
с държание почти перфектно.

Но не мислиш ли, че има нещо странно,
щом щастлива уж съм постоянно,
щом сълзи печални аз не лея
и ме виждаш често да се смея?

Ще ти кажа, че в себе си не съм такава,
но същноста ми тъне в забрава.
На хора разни не споделям
и мъката за себе си заделям.

Толкова неща от вътре ме раздират.
Красивите неща в мен умират.
Ала съжалението ми е тъй омразно,
чувство отвратно и празно!

За това ще си умра таква
тънеща в жестоката забрава.
Слабост никога не ще покажа
и пред себе си ще се докажа!