* * *

Неусетно времето минава
и като призрак щастие голямо
в миналото си остава
като бледен спомен само...

А след болката минава време,
но все по-силно в мен гори
от мъката посято семе...
заради него сме така сами!

И само спомени догарият
в зениците на нашите очи.
Едни-от страст изгарят,
други-иджат със сълзи.

Но кой ли има бъдеще без спомен?
Без сладостта на детските мечти?
И нима от истинското няма помен,
та да живеем само във лъжи??