* * *

Нима ръцете ми на вятър са подобни?
Нима очите ми в небосклона са звезди?
Твърдиш, че моите слова са злобни,
но причината си ти все пак, нали?

До болка смъртна ми омръзна
да се унижавам със безсмислени слова.
Да хуля и обиждам аз не ще да дръзна,
та нали все пак си ми баща...

Ала питам що пък за баща
би могъл да бъдеш точно ти?
Щом си татко само на игра,
а залогът в нея са сълзи.

От детството ми ме лиши.
Отне безгрижността младежка.
С бащина загриженост не ме дари,
като че ли бях огромна грешка.

Не мислеше за своита малка дъщеря
и бягаше от детските очи.
Тя питаше защо е все сама,
защо лишена беше от мечти??

Но ти така и не успя да отговориш.
Заряза я да плува във въпроси.
Не можа със нея и веднъж да поговориш
и остави я внимание като гаврош да проси!