Роботи

Край зловещ или безкрайно зло?
Това ли е дилемата в живота?
Къде изгубихме баналното добро,
което някога приемахме с охота?

Нима в сърцата злобата закючили -
станали сме примитивни същества
и до болка ритуала сме научили,
че нищо се не получава ей така!

За всяко нещо плащаш скъпо много
а сякаш друго беше преди време!
Закона е написан много строго -
ако не вземеш...някой друг ще ти го вземе!

Във тоя вълчи свят така е -
смирено съгласяваш се с цената!
Ала никой ли незнае,
че всъщност плащаш си с душата?!

И така по света обикаляме -
празни до болка с погледи мрачни
дето вечно не сваляме
от хората станали толкоз прозрачни!

А времето непожалимо трупа прах
върху чувствата захвърлени небрежно.
И някак ме обвзема силен страх...
че се случва нещо неизбежно.

Хората в роботи се превръщат.
Вече си говорят механично.
Дори внимание и не обръщат,
че положението вече е трагично!