Сетни сили

До мене близо нищо не успях да задържа.
Или аз до нищо се не задържах.
И дали изобщо някога ще си простя,
че да намеря сетни сили не можах...

Докосвам нещо и се чупи,
сякаш имам пръсти от стомана.
А казват "любовта не може да се купи",
а може ли с пари да се зашие рана?

И хората за нещо са родени,
а аз родих се - за какво?
Да галя мислите сломени
с изгубило се в полета перо...

А те са толкова объркани,
че чак до смърт се плаша -
думите ми колко са разбъркани
и как на листа виждам само каша...

как очите ми тъмнеят 
от мъка покосила даже мрака
и как ръцете ми копнеят
да хванат...да не пускат влака,

а той...по коловозите потегля
и от болка погледа освирепял е!
На каква везна нещата, Боже, да притегля
и кой човек въобще успял е?

Дал след влака тичешком да тръгна -
да го гоня докато сърцето ми не спре
или от мястото си да не мръдна 
и от болка то само да си умре...

А се питате за тези "сетни сили", може би -
те са, за да се усмихна,
след като дъжда в очите ми се извали
и смирена в локва от сълзи притихна...