* * *

Сълзи проливам в мойта нощ.
Отново мъчи ме душевния двубой.
Часовника поглеждам-полунощ,
защо ли нямам миг покой?

В съня ме гонят спомени далечни
и сърцето ми в ноща тъгува.
Мечтаеше си спомените да са вечни,
когато нещо старо в тях изплува...

Да любов!Аз помния твоя стар адрес.
Къщата отпред с градина,
която гледах с интерес
някога-преди да си замина.

Но как да стигна пак до там?
Такси ще си повикам може би?
Или пеша да повървя,не знам...
ами,ако навънка завали?

Дали чадър да взема
и под дъжда да повървя сама?
Господи каква дилема!
Дали да не остана у дома?

Защо овъртам?Маи,че ме е страх
по пътя да не се изгубя
и с погледа си толкоз' плах,
вместо в мъж,в луната да се влюбя!