* * *

Ти казваш, че в живота съм една,
че обичаш нежните черти.
Нима ти още вярваш в любовта?
Вечни чувства няма, запомни!

Тялото ти мойте ласки ще зове.
Страстта ще завладява твойта мисъл.
Ще търсиш път към моето сърце,
животът ти ще придобие смисъл.

Ала мислиш ли, че всичко ще е вечно?
Че ще си щастлив със мен до старини,
че си се сдобил със щастие далечно?
Някой ден ще страдаме, помни!

Всичко рано или късно си отива.
Остават само чувства наранени.
Няма винаги да ме намираш за красива,
ще пробягват мисли озлобени.

За това не ме храни с илюзии излишни.
Обичай ме, ала не казвай ти Вовеки,
защото мъките са много хищни -
след лъжовни думи поразяват всеки!!!