* * *

Ти в точния момент дойде -
момент на задушлива слабост!
В този миг ме вдигна на ръце
и отнесе ме при неопитаната сладост.

От нея всеки ден ще вкусвам -
седейки в твоите нозе
и когато дланите ти чувствам
върху моето лице.

И кажи ми как да си представя,
че тази слабост край ще има?!
Та тя живота ми осмисля
и лято прави от студена зима!

Със зъби и със нокти, затова,
с всички врагове ще се преборя -
за да запазя вечна любовта!
И теб за същотото те моля!