* * *

Времето отново е ръмливо
и някак злобно и хапливо.
А може би такова е в очите ми,
че пак валят сълзите ми.

Да се правя на щастлива не успявам.
Господи,за грешките си съжалавам.
Мразя се,за туй,че те обичам,
че с нежни думи те наричам.

Даже повече не ме поглеждай!
По-добре глава привеждай,
че ме мъчиш с твоите очи!
Не разбра ли,мили,че боли?

Или обичай,или бягай,
но сол в раната не слагай!
С годините тя по-дълбока става,
вместо бавничко да заздравява.

А казват времето лекува,
ала май на любовта слугува.
През хиляди пътеки минах,
но към теб така и не изстинах!