* * *

Едно малко, тупкaщо сърце,

а колко много светове побира...




Едно сърце, събрано в две ръце,

а колко сили за любов намира.



Едно сърце, побиращо вселени,

на колко много бури устоя...

Едно сърце остана ми на мене,

макар че него също го боля.



Боля го, рани го разкъсваха,

На изпепелена руйна приличаше.

И раните със сол поръсваха...

А то, смразено, пак обичаше.



Едно сърце, изгаряно на клади,

събиращо се в малките ми длани,

едно сърце, летящо над огради...

Щастлива съм, че то поне остана.