* * *

Не можеш ли поне за миг да ме обичаш

безмълвно, безусловно, всеотдайно...

И не на болка, а на щастие да ме обричаш,

дарявайки ми истинска любов безкрайна?



Не можеш ли поне веднъж без думи

да ми прошепнеш тъй, за което копнея,

нежно да стопиш безкрая помежду ни,

показвайки ми, че наистина живея?