Гроб

Вървиш по пътека осеяна от мъка,
И спираш се внезапно онемял-
Видял познато име на железен гроб
Прочел бе ти мойто име.

Сърцето ти потрепва, и спомена към мен те връща
Но само студенината с ръка те обгръща
Стоиш онемял и бледен там пред мойто име
И чуваш моя глас да казва” прегърни ме”.


И падаш на колене, сърцето ридае
От болката силна се гърчи
Сега едва бе ти разбрал
Колко дълго за мен си копнял.

И слагаш последното цвете от обич
На гроба студен и безмълвен
Ти тръгваш отново по пътя жесток
Към който тъй дълго стреми се,
И мислите ти все към него те връщат,
И спомена за мен те бавно обгръща
Студеният ден отминава от теб
И превръща се в нощ, а ти все тъй стоиш там, сам
На пътя, безсилен, без мощ.........................